ТЕМБЪРЪТ КАТО ПОНЯТИЕ

С настоящата разработка ще се опитаме да отговорим на въпроса какво е тембърът. С помощта на физиката ще опишем явленията, които обуславят този параметър на тона. Ще покажем необходимостта от познаването на теорията и как без да навлизаме в дълбоките води на физиката, можем да получим ясна представа за същината на едно недостатъчно добре разбирано музикално понятие.

В учебниците по теория на музикалните елементи под заглавието тембър се среща определението „цвят, окраска на тона”. Но какъв цвят е, да кажем тонът „до” и с какво е украсен? От друга страна, украшения наричаме и трилерите, мордентите, групетите и пр. мелизми, които всъщност нямат нищо общо с тембъра, макар, че за да ги определим използваме същата дума – украшение. Ясно е, че няма точно и коректно определение за тембър в учебната литература, както няма и достъпно обяснение на явленията, които го пораждат. И въпреки, че ние интуитивно усещаме и разбираме какво е тембърът, много се затрудняваме, когато искаме да обясним какво точно представлява той. За учениците и студентите пък, това се превръща в неясно понятие, което практически не разбират и също не са в състояние да си обяснят. Ако погледнем в учебника по Теория на музикалните елементи на Парашкев Хаджиев, обяснението е следното: „В природата не съществуват прости тонове. Всеки тон звучи в съчетание с много други по-високи от него, наречени обертонове, парциални, аликвотни или хармонични тонове. Те се получават в резултат на това, че трептящият източник на тон освен с цялата си маса трепти и с нейните части.” Това обяснение е непълно и не дава достатъчно ясна представа за това как трепти тялото. Да си представим как едно тяло трепти веднъж цялото, после с половината, третината и т.н. и то едновременно. Това е донякъде неточно казано, защото във всички случаи трепти цялото тяло (тоест, никоя част не стои статична докато друга издава трептения), нито пък отделна част трепти сама за себе си, без връзка с всички останали трептящи части във всеки момент. Освен това, ако две различни трептящи тела с еднаква честота (съответно издаващи тон с еднаква височина) произвеждат цялата редица от обертонове, то би следвало и тембрите им да са еднакви. Ако не са, то тогава двете обертонови редици трябва да са различни (тоест, едното да произвежда само едни обертонове, а другото – други), което от гледна точка на физичните закони не е вярно. В учебника „Елементарна теория на музиката” на Пенка Минчева, е дадено по-подробно обяснение: „...от трептенето на звукоизточника с двете му половини се получава двойно по-висок тон - отстоящ на чиста октава над основния; трептенето на трите третини образува три пъти по-висок тон – чиста октава + чиста квинта над основния тон...”. Тук разбираме, че става въпрос за трептенето на всички части на звукоизточника заедно, което поражда  звук с по-висока честота. Подобно обяснение може да се намери и в други учебници по теория. Всичко това поражда неяснота и объркване, въпроси без отговор и оттам убеждението, че това е сложна материя в сферата на науката, която няма място в рамките на изкуството, било то в теоретичните трудове или като практическо приложение. Но това не е така.

Всичко казано до тук налага да вникнем по-дълбоко в това какво се случва на практика. Ще направим опит да обясним в детайл какво точно е тембърът. Поради това, че звукът е природно явление и съответно има своята материална основа, няма как да пренебрегнем или да заобиколим физичната страна на въпроса. Физиката ни е необходима, защото без нейна помощ не бихме били в състояние да опишем процеса на трептене и съпътстващите го явления. Всички знаем, че тембърът зависи от трептящото тяло (струна, въздушна струя, мембрана и т.н.), от начина, по който произвеждаме звука (дърпане, удряне и пр.), но също и от корпуса на музикалния инструмент – неговата форма, големина, материалът, от който е направен. Защото когато трепти звукоизточникът, трепти и целият корпус.

Първото, което е необходимо да се обясни, е собствената честота на трептене. Това е такава честота, на която тялото трепти само, когато бъде отклонено от равновесно положение. Всяко тяло има повече от една собствена честота на трептене и всички те зависят от това по какъв начин е разтрептяно то. Най-простият пример за трептящо тяло е струната. Тя може да трепти по всички начини, показани на фиг. 1, както и по много други.