Валя Янчовска
Дисертационен труд за присъдена образователна и научна степен "Доктор".
Публичната защита се състоя на 11 март 2016 година. Публикувам целия материал, който включва 277 страници, разпределени в увод, четири глави, заключение с приноси и пет приложения. Предоставям също автореферат, както и рецензиите и становищата на членовете на научното жури.
Материалът е публикуван в Годишник на АМТИИ, 2011 година.
В съавторство със СТЕФАН НИКОЛОВ, ПУ "П. Хилендарски"
Статията разглежда тембъра като природно явление и разкрива неговата същност с помощта на закономерности от сферата на физиката. Използвани са много нагледни материали - изображения, графики и схеми, имащи за цел да направят изложението максимално достъпно и разбираемо за неспециалисти в областта на физиката.
Материалът е публикуван в Годишник на АМТИИ, 2012 година.
Натуралният музикален строй или още познат като Питагоров строй, е най-старият систематизирано описан музикален строй. В Европейската музика от последните три века Питагоровият строй не намира приложение. Той е заменен от така наречения Темпериран (или изравнен) строй. Това е причината Питагоровият строй да е малко познат и недостатъчно добре разбран предимно от учащите се музиканти. Материалът има за цел да хвърли светлина върху същината на елементите, изграждащи този строй и определени зависимости, характерни за него.
Материалът е публикуван в Годишник на АМТИИ, 2013 година.
Предмет на разглеждане отново е тембърът, но погледнат от друг ъгъл. След като вече е изяснена същността на понятието и за него е приета дефиниция, отговаряща на поставените цели, тук се разглежда по-подробно графическото представяне на явлението и неговото математическо изражение. Отново са използвани голям брой графики, максимално олекотени и подробно обяснени.
Материалът е публикуван в Пролетни научни четения, АМТИИ, 2013 година.
Това е сравнителен анализ на четири изпълнения на четирима от най-големите пианисти на 20 век. Те свирят едно и също произведение - Й. С. Бах, Прелюд и фуга f moll, I том от "Добре темперирано пиано". Изпълненията са на Глен Гулд, Светослав Рихтер, Татяна Николаева и Фридрих Гулда. Анализът е насочен основно към тембровите специфики на изпълненията и акцентира върху способността на пианистите посредством тембъра да изграждат различни, но еднакво убедителни музикални образи.
"С течение на времето изкуството става все по-научно, а науката - все по-художествена: разделяйки се при основата, те ще се срещнат някога при върха."
Гюстав Флобер
"Отделянето и откъсването на художествената ни култура от научната допълнително прави нашата общественост извънредно податлива на различните изяви на псевдонауката... Това още веднъж показва колко важно е да се търси синтез на двете култури."
Михаил Бушев
"Науката е форма на изкуството, а не философски метод, защото... въображението на Природата е по-богато от нашето"
Фрийман Дайсън
Материалът е публикуван в изданието на Юбилейна международна конференция "Изкуство и образование - традиции и съвременност", 2014 година.
Разработката засяга някои аспекти на клавирното интониране във връзка с естетическите норми, засягащи качеството на изпълнителския звук. При пианото тоновите височини са „даденост“ за изпълнителя, те са фиксирани и не могат да се променят. В действителност, обаче, с понятието интониране могат да се обозначат много по-разнообразни и задълбочени процеси, свързани преди всичко с качествените характеристики на звука. Въпреки ударната природа на произвеждането на тона при пианото, основна грижа на пианиста-изпълнител трябва да бъде постигане на темброва специфичност на произвеждания тон.
Материалът е публикуван в сп. "Музикални хоризонти", бр. 3, 2014 година.
Най-ярко изражение има тембърът като изразно средство в ансамбъла. Многообразието от инструментални тембри събрани заедно, дава богати изразни възможности. В различните стилове и епохи тези възможности са осъзнавани и използвани по различен начин. Статията дава само основни насоки към многообразието от начини за използване на тембъра в ансамбъла, без да анализира подробно стилови направления или творчеството на отделни автори.