Какво е Тай чи?
Макар и слабо познато у нас, Тай чи се радва на огромна популярност в Китай и по цял свят. През последните няколко години все повече изкуството се популяризира и в България. Радвам се, че и аз съм част от опитите за популяризация, защото мисля, че ако хората наистина можеха да си представят същността на практиката, щяха да разберат колко е ценна тя и щяха да искат да бъдат част от нея. Тук няма да се впускам в история, за нея писах мъничко в друг пост. Но ще се опитам да разкажа малко повече за практиката... разбира се погледната през моите очи.
Много ми се иска да избягам от клишетата и да разкажа със свои думи как виждам изкуството. Тай чи притежава много лица. От една страна то е създадено като бойно изкуство. Генерал Чън Уантин, неговият създател, е бил войн пълководец (неговата алебарда се пази като реликва до ден днешен в родното му село в Китай - толкова тежка, че почти никой не може да я повдигне!) Звучи леко стряскащо. За доста хора даже, предполагам, много стряскащо. В този момент част от желаещите да практикуват, се отказват - не защото не им харесва (някои дори не започват), не защото им е трудно или натоварващо... а заради самата идея, че думите "бойно изкуство" означават, че ще боли, ще е агресивно, изтощително и насилствено. И те решават, че не е подходящо за тях. Тук е мястото да кажа, че който си даде шанс и все пак опита разбира, че всички тези притеснения са били неоснователни. Традиционно бойните изкуства нямат за цел да възпитават биячи, ходещи напред-назад, за да тормозят другите. Идеята на тези практики е да развиват собствените качества (които са много повече от чисто физическа сила и бойна техника). Уменията би следвало да се използват за да помагаме на другите, да сме полезни и на себе си. Но толкова за бойното изкуство.
Тай чи има и други страни. То е незаменим помощник за развиване на концентрация и сила на ума. Има уникалната способност да балансира процесите в организма и да успокоява нервната система. Резултатът е, че човек става по-малко тревожен, успява по-бързо и ефективно да свършва ежедневната си работа, реагира по-леко и адекватно на стресови ситуации, почива си по-пълноценно. Всичко това от своя страна допринася за по-здравословен начин на живот и по-малко боледуване. Искам да подчертая, че Тай чи не е някаква панацея, лекуваща като с магическа пръчка всякакви болежки, както понякога бива описвано. Да, на всички ни се случва да се разболяваме понякога, но практиката помага това да става все по-рядко и да преминава все по-леко и бързо.
Последното, което бих искала да кажа е, че освен общите за всички ползи от Тай чи, които придобиваме ако тренираме упорито, всеки от нас има и нещо свое, нещо, което сам е открил за себе си в практиката и което я прави ценна за него самия. Ако и Вие искате да откриете нещо за себе си в изкуството, можете да го направите като станете част от нас!
http://www.taiji-bg.com/bg/contacts.htm
