Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация - България
Когато за пръв път влязох в залата по Тай чи, нямах ни най-малка представа къде попадам. Не знаех нищо за тази практика и започнах без никакви предварителни очаквания. По-късно осъзнах, че това е било за добро, защото се оказа, че Тай чи не прилича на нищо, което бях познавала до онзи момент. Ето и малко история:
Тай чи е китайско бойно изкуство, създадено около средата на 17 век. За негов основоположник се счита генерал Чън Уантин, който обединява своя дългогодишен военен опит с философията на Даоизма и традиционните китайски цигун практики. Поколения наред изкуството на Тай чи се предава от баща на син в семейството на генерала и е строго пазено единствено за членовете на фамилия Чън.
Чак след около два века майсторите започват да преподават и на хора извън фамилията, като учениците са подбирани много строго след като докажат, че заслужават да бъдат обучавани. Малко по малко Тай чи набира популярност първо в Китай, а после и в редица азиатски и западни държави, докато се превърне в наши дни в най-популярното изкуство в световен мащаб, тренирано от милиони хора по целия свят. Въпреки огромната популярност и масовост на практиката, приемането на ученици и обучението им от майсторите във фамилия Чън е все така строго и само единици имат възможност да се докоснат до извора на изкуството.
В България има само един човек, който е приет за вътрешен ученик на Грандмайстор Чън Сяоуан (в момента глава на фамилия Чън) и асоцииран към фамилията в 20-то поколение. Това е нещо като приемане на човека като член от семейството. Този човек е моят учител - Светослав Сомов, който е и ръководител на Асоциацията. Той наистина учи лично от майсторите от фамилията, но освен това благодарение на своите контакти с тях, успява да ги доведе в България. Така ние, всички негови ученици (които към момента сме някъде над сто) можем да се докоснем до тях по време на кратките семинари, които Светослав организира за нас.
Общо взето школата е едно от най-хубавите неща, които имам в Пловдив и точно школата е това, което най-много от всичко ме накара да се почувствам на място и у дома си в този град. Ето я и нея:
